Жените в затвора

 
Да бъдеш жена в живота е трудно, но да си жена в затвора - това вече е непоносимо.
— Деница, 9-та стая

Първото нещо, което усещаш, когато вратата хлопне зад теб, е миризмата. На кисело, белина и човешка урина. В женския затвор в Сливен миризмата е физическа – нейното присъствие тежи във въздуха почти колкото и решетките на прозорците. Лято е. Под всяко легло има кофа, която замества тоалетната през нощта; във всяка стая е 32 градуса. Полуразлепени изрезки на Анджелина Джоли се подмятат от вятъра по стените. Метли, кофи, парцали, гъби и Библията са най-честите предмети в стаите. Истинско чистилище. От специалното отделение се чуват писъци; от открития тип – най-новият музикален хит.

 „Когато влязох тук, имах чувството, че съм в лудница. Единственото, което правех, бе да плача по цял ден. Спомням си, че много исках да заспя, да минава по-бързо времето. Трябва да намериш начин да не мислиш. Ако няма какво да правиш, тогава може да полудееш”, казва Мария, докато мачка едно листче между ръцете си. Тя е една от 255 жени, лишени от свобода в женския затвор в Сливен, основан през 1962 г. на мястото на бивши стопански постройки. Неговият капацитет е 362 места, но през последните няколко години жените трайно са намалели под 300.